Доц. Владимир Христов: Половин милион българи са диабетици!

<em>Заболеваемостта от диабет тип 2 рязко нараства във възрастта между 40 и 45 години и достига своя пик при хората между 60 и 74 години, а профилактиката и обучението могат значително да променят тази картина. Тези данни съобщи ендокринологът доц. Владимир Христов дм, дългогодишен експерт в лечението на диабет и метаболитен синдром, както и бивш шеф на Клиниката по ендокринология в Александровска болница. Той участва в шестмесечна Национална кампания &ldquo;Заедно сме по-силни&rdquo;. Инициативата включва реализацията на оригинален проект &ldquo;Виртуално училище&rdquo; и индивидуални консултации за пациенти със захарен диабет тип 2, които не са на инсулин. Кампанията ще обхване 17 града (Бургас, Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Габрово, Добрич, Карлово, Ловеч, Пазарджик, Петрич, Плевен, Пловдив, Силистра, София и Стара Загора), като участие в нея са заявили 35 практикуващи ендокринолози. Организаторите очакват в близко бъдеще тя да обхване и останалите областни градове.<br /> </em><br /> <strong>- Доц. Христов, бихте ли казали какви са последните данни за заболеваемостта от диабет у нас?<br /> </strong>- По приблизителни изчисления, тъй като точна статистика нямаме, броят на диабетиците у нас вече надхвърля 500 000 души, като поне 40% от тях не знаят и не подозират за заболяването си. Над 350 000 са с предиабет и са изложени на риска да развият заболяването в близките няколко години. Това значи, че тяхната кръвна захар на гладно се колебае между 5,6 и 6,9 милимола, или ако им се проведе обременяване със 75 грама глюкоза, захарта им на втория час е между 7,8 и 11,1 милимола. Така се разкриват хората в предиабет.<br /> <br /> <strong>- Да но това не се прави - приема се, че щом кръвната захар е около горната граница от 6,2 милимола - значи е нормална - не е ли така?<br /> </strong>- Реалната горна граница за кръвната захар е 5,6 милимола - това, което дават 6,2, е нереално. Според съвременните ръководства, когато резултатът от изследването вече е над 5,6, трябва да се мисли за предиабет. Затова тези хора не се откриват, защото изследването не се прави, а в същото време пациентите с такива междинни стойности <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>нямат никакви оплаквания дълго време <br /> </strong></u></span><br /> Аз съм откривал при контингент от 450 човека, които са привикани за профилактично изследване, над 10% диабетици, които не знаят, че имат тази болест.<br /> <br /> <strong>- Все пак няма ли симптоми, по които човек да се насочи към тази болест?<br /> </strong>- Няма такива. Повечето от тези хора са с наднормено тегло. Може да имат дискретен симптом, като засилен сърбеж в областта на половите органи, някои имат по-трудно зарастване на рани. Чувството на жажда и сухота в устата настъпват чак когато кръвната захар мине стойности над 10 милимола. Сега се препоръчва да се изследва и гликираният хемоглобин като средство за скрининг. Когато той надхвърли 6,1 като процент, тези хора трябва да се проследят. <br /> <br /> <strong>- Има данни, че диабетиците боледуват повече от рак - така ли е?<br /> </strong>- Да, все повече стават диабетиците, които заболяват едновременно от рак, както и на онкологично болните, при които се развива диабет. При диабет с наднормено тегло е по-голям процентът на раково болни с някои видове карциноми. Става дума за рак на дебелото черво, на панкреаса, на черния дроб. Трудно може да се каже каква е връзката, но има няколко механизъма, които се обсъждат в това отношение. Един от тях е хиперинсулинизмът - повишеното ниво на инсулина, което е в ранните стадии на диабет. Това променя много съотношения в периферните тъкани и засилва развитието на растежен фактор, който може да се отрази на някой, който е склонен към раково заболяване. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Днес се знае, че 87% от диабетиците у нас са с наднормено тегло, <br /> </strong></u></span><br /> 80% са с артериална хипертония, 60% с микроалбуминурия, а като цяло не по-малко от 75% са с лошо компенсиран диабет. Прицелните нива на кръвната захар и на гликиран хемоглобин се достигат при по-малко от една трета от болните.<br /> <br /> <strong>- Има ли епидемия от диабет в България?<br /> </strong>- По данни от епидемиологични проучвания у нас диабетът засяга малко над 6% от цялото население, като във възрастовата група 64-75 г. нивата на този показател са много високи - над 17%. По честота България се нарежда около средните стойности за Европа. На Стария континент заболеваемостта от диабет е най-ниска във Великобритания, където боледува 4% от населението - този феномен се обяснява с факта, че в Обединеното кралство от години действа много добре развита инфраструктура с широкообхватни и финансово обезпечени програми за превенция на диабета. Най-висока заболеваемост има в Германия, където засегнати са 11,8% от хората. Понастоящем около 160 млн. души в света страдат от диабет, като тенденцията за неговото разпространение нараства стремително.<br /> <br /> <strong>- Бихте ли обяснили отново на какво се дължи заболяването?<br /> </strong>- Захарният диабет се характеризира с повишено ниво на кръвната захар вследствие на намалена секреция на инсулин от задстомашната жлеза или поради намалена чувствителност на тъканите към него. Захарният диабет се счита за едно от най-сериозните социално-значими заболявания. Причината за диабет тип 2 е т.нар. инсулинова резистентност - нечувствителност на тъканите към инсулина. Терминът инсулинова резистентност означава, че биологичният ефект на инсулина е намален. Инсулинът от задстомашната жлеза въздейства на специфични рецептори, разположени върху повърхността на клетките. Това повлиява върху различни метаболитни процеси, участващи в обмяната на глюкозата, мастните киселини и аминокиселините в клетката. При инсулиновата резистентност се <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>нарушава транспортът на глюкоза към вътрешността на клетката, <br /> </strong></u></span><br /> което води до допълнителна свръхпродукция на глюкоза и инсулин. При диабет тип 2 освен инсулинова резистентност се развива и прогресивно отпадане и намаляване на клетките, произвеждащи инсулин. Крайният резултат е повишено ниво на глюкоза в кръвта. За възникването на инсулинова резистентност и диабет тип 2 са отговорни както генетични фактори, така и затлъстяването, начинът на хранене, намалената двигателна активност и др. <br /> <br /> <strong>- Какво е спасението?<br /> </strong>- Коригирането на теглото и двигателната активност са спасението. Двете вървят ръка за ръка и са най-мощното оръжие в случая. Също така има и медикаменти, които могат да отсрочат отключването на захарната болест при състояние на предиабет. Аз имам много такива пациенти - един от тях вече 9 години не е заболял, след като има нарушен толеранс. Той коригира теглото си, взима лекарства и съответно нарушеният му толеранс се регулира. Дори редукцията на 5-7% от теглото води до 58% намаляване на риска от развитие на диабет. Така че ликвидирането на наднорменото тегло е много важно, за да не се развие епидемията от диабет. Дефектът, който има един пациент, предразположен към диабет, не може да се отстрани за 1-2 дни - нужна е постоянна работа. Всеки трябва да поддържа добро физическо състояние, за което са нужни минимум 150 минути седмично физическа активност. Подходящи са ходене пеша - 30-60 минути дневно или колоездене. 10 000 крачки на ден са нужни.<br /> <br /> <strong>- Много диабетици се оплакват, че не могат да пазят диета, тъй като инсулинът иска повече храна - така ли е?<br /> </strong>- Така е, но зависи от вида на инсулина. Съвременните аналогови инсулини не се отразяват към повишаване на теглото. Започвайки с по-старите варианти на инсулин, т.нар. човешки инсулини, теглото се увеличава с 2 до 4 килограма, даже в някои случаи и с повече. Така че при това положение се изисква много по-строга диета. Но аналоговите инсулини не водят до покачване на теглото. За жалост те са по-скъпи и трудно се стига до тях, за да бъдат отпуснати от Здравната каса. Затова на тях се прехвърлят пациенти, които имат високо тегло и не успяват да го коригират. Има си критерии, по които лекуващият лекар може да насочи болния към този вид инсулин. Тогава може по-лесно да се редуцират излишните килограми. <br /> <br /> <strong>- Разкажете повече за виртуалното училище, което се организира с настоящата кампания?<br /> </strong>- Виртуалното училище ще включва 3 онлайн обучителни модула, посветени на особеностите на заболяването, комуникацията с лекаря, диетичен режим и спорт. Регистриралите се като потребители ще получават интерактивна информация чрез видео- и текстови формат, структурирана като лекционен курс, ще имат възможност да задават въпроси към онлайн лекторите, а в края на всеки модул ще попълват тест за проверка на знанията си. &ldquo;Училището&rdquo; може да бъде полезно не само на пациенти с поставена диагноза диабет, но и на всички застрашени, които са в предиабетната територия - те могат да съхранят здравето си и да не развият болестта, ако спазват определен хранителен и двигателен режим. <br /> <br /> <em><strong>Маргарита Благоева</strong></em>