Най-чес­то се чу­пи ший­ка­та на бед­ре­на­та кост. То­ва е теж­ко счуп­ва­не, ко­е­то обик­но­ве­но на­ла­га опе­ра­ция. При опе­ра­ци­я­та ор­то­пе­дът мо­же да из­пол­з­ва спе­ци­ал­ни иг­ли и пи­ро­ни, ко­и­то за­дър­жат час­ти­те на кост­та бли­зо ед­на до дру­га.
Бед­ре­на­та кост е най-дъл­га­та в чо­веш­ко­то тя­ло. На­ми­ра се меж­ду ко­ля­но­то и та­зо­бед­ре­на­та ста­ва и има три час­ти:

- гла­ва - то­ва е най-гор­на­та част на кост­та. Има фор­ма на топ­ка. Чрез нея бед­ре­на­та кост се свър­з­ва с та­зо­ви­те;
- ший­ка - та­зи част на кост­та свър­з­ва тя­ло­то и гла­ва­та. То­ва е най-крех­ка­та и ра­ни­ма об­ласт на бед­ро­то;
- тя­ло - при­ли­ча на тръ­ба и е мно­го здра­во.

Най-чес­то се чу­пи ший­ка­та на бед­ре­на­та кост. То­ва е теж­ко счуп­ва­не, ко­е­то обик­но­ве­но на­ла­га опе­ра­ция. При опе­ра­ци­я­та ор­то­пе­дът мо­же да из­пол­з­ва спе­ци­ал­ни иг­ли и пи­ро­ни, ко­и­то за­дър­жат час­ти­те на кост­та бли­зо ед­на до дру­га. Та­ка се под­по­ма­га срас­т­ва­не­то.

При дру­ги слу­чаи се на­ла­га смя­на­та на ця­ла­та ста­ва с из­кус­т­ве­на. То­ва се на­ри­ча ен­доп­ро­те­зи­ра­не на ста­ва­та.

Как се въз­с­та­но­вя­ва чо­век след счуп­ва­не на бед­ро­то?

След опе­ра­ци­я­та при всич­ки па­ци­ен­ти е нуж­но да се за­поч­не ре­ха­би­ли­та­ция. Още в края на пър­ва­та сед­ми­ца бол­ни­те тряб­ва да се опит­ват да хо­дят с па­те­ри­ци, да сто­ят пра­ви, да се­дят в лег­ло­то.

През то­ва вре­ме ва­ши­ят ле­кар мо­же да ви пред­пи­ше кал­ци­е­ви до­бав­ки и ви­та­мин D. Те са не­об­хо­ди­ми, за да на­ма­лят по-на­та­тъш­на­та за­гу­ба на кос­т­на ма­са.

Ко­га­то ви из­пи­шат от бол­ни­ца­та след опе­ра­ци­я­та, мо­же би ще има­те нуж­да от по­се­ще­ния на фи­зи­о­те­ра­пев­ти, ре­ха­би­ли­та­то­ри, сес­т­ри. Ако ня­ма кой да ви по­ма­га вкъ­щи, мо­же­те да по­ис­ка­те да ви из­п­ра­тят в хос­пис или ре­ха­би­ли­та­ци­он­на кли­ни­ка. Там спе­ци­а­лис­ти­те ще ви на­у­чат как да се гри­жи­те за се­бе си у до­ма. Ко­га­то се по­чув­с­т­ва­те дос­та­тъч­но сил­ни и ста­не­те по-под­виж­ни, мо­же­те да про­дъл­жи­те фи­зи­о­те­ра­пи­я­та, ка­то по­се­ща­ватe кли­ни­ка­та са­мо за про­це­ду­ри­те, а през ос­та­на­ло­то вре­ме да сте в до­ма си.

Фи­зи­чес­ки­те уп­раж­не­ния също са част от про­це­са на въз­с­та­но­вя­ва­не.

Мно­го от счуп­ва­ни­я­та на ший­ка­та на бед­ро­то се дъл­жат на под­х­лъз­ва­ния, за­гу­ба на рав­но­ве­сие, па­да­не (на­ри­чат та­зи фрак­ту­ра “фрак­ту­ра меж­ду 4 сте­ни”). По-въз­рас­т­ни­те хо­ра се дви­жат по-бав­но, реф­лек­си­те им са от­с­ла­бе­ни. За­то­ва, ако па­дат, те по-труд­но се за­дър­жат за ня­как­ва опо­ра.

СПЕЦИАЛИСТИТЕ СЪВЕТВАТ

- Хо­де­те ре­дов­но на прег­ле­ди. Те ще ус­та­но­вят да­ли чу­ва­те и виж­датe доб­ре. Мо­же да се на­ло­жи да се кон­сул­ти­ра­те с ле­кар, за да про­ме­ни част от ле­кар­с­т­ва­та, ко­и­то при­е­ма­те.
- Но­се­те ста­бил­ни и нис­ки обув­ки!
- Пра­ве­те уп­раж­не­ния! Те ще ви по­мог­нат да по­доб­ри­те стой­ка­та си, рав­но­ве­си­е­то си, си­ла­та на мус­ку­ли­те си и елас­тич­ност­та на ста­ви­те си, на дви­же­ни­я­та си.

КОГА МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ ФИЗИОТЕРАПИЯТА?

Мо­же­те да за­поч­не­те фи­зи­о­те­ра­пи­я­та вед­на­га след опе­ра­ци­я­та. Цел­та на то­зи вид ле­че­ние е да мо­же­те да се дви­жи­те сами или с по­мощ­та на па­те­ри­ци. В на­ча­ло­то най-ве­ро­ят­но ще се чув­с­т­ва­те ле­ко нес­та­бил­ни. Мо­же да ви бо­ли и кра­кът при дви­же­ние. Важ­но е да пра­ви­те уп­раж­не­ния за мус­ку­ли­те, за да ста­нат те по-сил­ни, по-гъв­ка­ви и по-из­д­ръж­ли­ви. В на­ча­ло­то мо­же да се на­ло­жи да из­пол­з­ва­те ин­ва­лид­на ко­лич­ка, за да се прид­виж­ва­те. Ко­га­то ста­не­те по-сил­ни и по-из­д­ръж­ли­ви, бол­ка­та ще на­ма­лее и ще мо­же­те да се дви­жи­те с по­мощ­та на про­хо­дил­ка, па­те­ри­ци или бас­тун. То­га­ва ще мо­же да се из­кач­ва­те по стъл­би, да за­о­би­ка­ля­те пре­пят­с­т­ви­я­та в до­ма си, да се кач­ва­те и да сли­за­те от ав­то­мо­бил.

След тре­тия ме­сец поч­ти ня­ма да има­те нуж­да от по­мощ!

ЗА КАКВО Е НУЖНА РЕХАБИЛИТАЦИЯТА?

Ре­ха­би­ли­та­то­ри­те ще ви на­у­чат как да се об­ли­ча­те, да се къ­пе­те и да се гри­жи­те за се­бе си. Те ще ви по­ка­жат как да про­ме­ни­те до­ма си, та­ка че:

- да е по-бе­зо­па­сен за вас, т.е. да ня­ма опас­ност да пад­не­те от­но­во, нап­ри­мер да пре­мах­не­те плъз­га­щи се пъ­те­ки;

- за удоб­с­т­во нап­ри­мер мо­же­те да пос­та­ви­те стол в ба­ня­та; да за­ме­ни­те ви­со­кия стол с по-ни­сък и по-мек.

Въз­с­та­но­вя­ва­не­то от та­ко­ва счуп­ва­не мо­же да от­не­ме от 4 до 8 ме­се­ца, в ня­кои слу­чаи до­ри до ед­на го­ди­на.

В пър­ви­те сед­ми­ци под­виж­ност­та ви ще бъ­де ог­ра­ни­че­на и ня­ма да мо­же­те са­ми да па­за­ру­ва­те, да гот­ви­те, да чис­ти­те, да се къ­пе­те, до­ри да се об­ли­ча­те са­мос­то­я­тел­но. За ня­кои хо­ра то­ва е мно­го мъ­чи­тел­но. Те се чув­с­т­ват мно­го раз­лич­ни от окол­ни­те. То­ва мо­же да ги до­ве­де до от­ча­я­ние. Мо­гат да се по­я­вят проб­ле­ми до­ри и в мно­го ста­бил­ни се­мей­с­т­ва. За щас­тие, хо­ра­та, ко­и­то ви оби­чат, раз­би­рат как се чув­с­т­ва­те. Вие са­ми­те съ­що тряб­ва да зна­е­те и да вяр­ва­те, че то­ва е вре­мен­но по­ло­же­ние.